Давид Хъдълстоун - ELI GYM

 КЛУБ ПО СПОРТНА ГИМНАСТИКА ЕЛИ ГАШ 

Отиване към съдържанието

Главно меню:

Давид Хъдълстоун

Състезатели
Роден да бъде "лъв" (част I)

от Иво Вецев
30 май 2014 | 15:47 

 
Това е първата част от рубриката на Sporta.bg "Роден да бъде лъв", която е посветена на най-големия българския талант в спортната гимнастика Дейвид Хъдълстоун и неговият личен треньор Дамян Игнатов.
 
 
Датата е 23.02.2012. Часът е около полунощ и преди броени часове 13 хиляди души в зала „Арена Армеец“ бяха със сълзи в очите и на крака, когато Йордан Йовчев направи почетна обиколка, слагайки
край на спортната си кариера по най-красивия възможен начин у дома, пред българска публика и хиляди, които го обичат. Шоуто беше невероятно, но с лек горчив привкус. Данчо каза „край“, а в главата ми се въртеше само една мисъл ще имаме ли друг като Йордан Йовчев в родната спортна гимнастика?
 
Йордан Йовчев и Красимир Дунев се прибраха в България, за да върнат българската спортна гимнастика там, където ѝ е мястото. Вече няколко години се работи по тази линия, но от самото начало беше ясно, че няма да е лесно и няма да стане бързо с помощта на магическа пръчка. С когото и да разговарях след неговия бенефис, всеобщото мнение беше, че скоро няма да се радваме на тези успехи, които Данчо постигаше през последните повече от две десетилетия. Дали не бяха прави тези хора?

 
( Натиснете снимката за видео)
 
***
 
Датата е 25.05.2014. Любимият ми Реал Мадрид беше станал шампион и след дълга нощ малко след 10:00 часа стигнах в зала „Арена Армеец“, където се проведе Европейското първенство по спортна гимнастика. По коридорите, в прес-центъра, дори на трибуните цареше тишина. На кон с гривни в залата точно се появи Дейвид Хъдълстоун – детето-чудо на българската спортна гимнастика. Беше негов ред да се качи на коня и да покаже на какво е способен.
 
“Във финала коня той просто го изрисува. За мен това беше великолепно. Настрана оставям съдийството, не казвам, че е било лошо, беше съвсем нормално и обективно. Но ние играем0 съчетание с по-ниска трудност и затова остана 5-и“, казва с трепет в гласа Дамян Игнатов, личният треньор на Дейвид, в нашия разговор само няколко дни след успешното представяне на 13-годишния ни талант в дебюта му на Европейско първенство.
 
 
В този ден се случи нещо много специално. На сцената изгря най-новата млада звезда в световната гимнастика. Поздравите към Дейвид и неговия треньор не стихваха, а самият Хъдълстоун не показа и грам притеснение – било то от дебюта, публиката, интереса на журналисти и т.н. Сякаш спортната
                гимнастика е в кръвта му, а вниманието към него продължава с години.
 
Цяло чудо е тогава, че този спорт в никакъв случай не е първата му любов. Като съвсем малък той е бил запален по скейтборда, а първите му спомени, свързани със спортната гимнастика, не са никак добри.
 
“Тогава живеехме на Карибските о-ви, около 8 години. Майка ми е виновна за това, че почнах да тренирам гимнастика. Тя ме запозна с този спорт, когато бях на 3-4 години. Първите ми спомени бяха сълзите, защото изобщо не харесвах гимнастиката. Беше ме страх почти от всичко, единственото, което обичах, беше да скачам на батута и да изкачвам въжета, в това бях най-добър.

 
 
 
Но тогава не харесвах гимнастиката. Там тренирахме малко като за развитие, само се занимавахме с гимнастика. Като в час по физическо – горе-долу всеки ден. Тогава обичах скейтборд, бях много добър, много ми харесваше, а и според майка ми бях много добър. Много бях запален, но в крайна сметка почнах да се занимавам с гимнастика“.
 
За това е виновна майката на родния талант Гергана Георгиева, която също се е занимавала с гимнастика. Тя забелязва големия талант на своя син и, за разлика от мнозина, насърчава този талант. Но не в САЩ, а в родната България.
 
 
„Майка ми започна да търси по сайтовете клубове по спортна гимнастика в България. Затова се прибрахме в България – за да тренирам гимнастика, а и да науча по-хубаво българския език. Така намерихме и сегашния ми треньор – Дамян Игнатов“, спомня си Дейвид.
 
Опитният наставник веднага забелязва таланта на Хъдълстоун, който в началото е имал леки проблеми с езиковата бариера, но това не пречи на моменталния успех, който гимнастикът постига.
 
„Запознахме се някъде в края на 2008 година. Те дойдоха в залата с майка му – беше много мъничък, а и  не правеше никакви упражнения, защото беше тренирал само задължителна гимнастика в училище, което не е достатъчно“, спомня си треньорът.
 
Талантче си е от малък“, казва Игнатов с усмивка. „Всичко му се удаваше и го пуснахме още на
                първото зонално състезание – само три месеца, след като почна тренировки. Класира се 10-и в София,
              а  след това стана и шампион във Варна на републиканското“.
 
България започва да се запознава с качествата на Дейвид още след първите му състезания, а амбицията на майка му и личния му треньор помагат на младия талант да продължава подготовката си дори с мъжкия национален отбор.

 
 
 
„Лятото и есента на 2009 година бях треньор към националния отбор и се направи един лагер на морето. Майка му държеше той да присъства и го взех с мен, за да не прекъсваме тренировките. Той трябваше да бъде с големите, всички го харесваха, а и почваше да се вижда нещо в него“.
 
В периода 2010-2012 талантът на младия „лъв“ си казва думата и той започва да печели златен медал след златен медал на родната сцена, като е без никаква конкуренция. Започват и участия на международни турнири, единият от които в Нови Сад.
 
 
„Той беше абсолютен шампион в Нови Сад и тогавашният президент на техническата комисия на ЮЕГ дойде и лично поздрави Дейвид за изпълнението му на успоредката. Той вървеше ръка за ръка с Валери Йорданов, който е две години по-малък от него. Сега той играе във „Фамилията“, така че може да се каже, че всичките мои деца стават звезди (смее се). Дейвид обаче израсна много само за 3-4 години“, казва Игнатов с гордост, присъща за бащина фигура.
Във всяка спортна кариера обаче има тежки моменти, които не са подминали и младия лъв. Всичко започва с връщането на неговото семейство в САЩ за известно време.
 

 
 
 
През септември 2012 той трябваше да замине за САЩ с неговото семейство за около 7-8 месеца“, спомня си треньорът. „Тогава отидох да го видя и да разбера как се готви. Не останах особено очарован от подготовката, защото не се обръща достатъчно внимание на нещата, които сме работили преди и са важна част от нашата подготовка. Например, преди състезания играят много малко съчетания, а по този начин се нарушава подготовката“, убеден е Игнатов.
 
В края на 2013 година пък започват и проблемите с контузии за младия Хъдълстоун – неизбежна част от живота на спортния гимнастик.
 
„Покрай подготовката за Европейското почнаха и контузиите. Той не успя да участва в Нови Сад през декември, като глезенът му постоянно се подуваше по време на тренировки. Проблемът продължи и през януари и се опасявахме, че няма да може да е полезен и на себе си, и на отбора“, признава Игнатов.
 
 
„Много трудно успявах да тренирам, наистина имаше много болка. Земя и прескок изобщо не играех, когато много ме болеше. Това продължи около месец, като дори отскоци не можех да правя“, сподели малкият „лъв“.
 
Тук се намесва и лекарят на националния отбор по лека атлетика д-р Лозанов, който на драго сърце помага на екипа, като след няколко прегледа поставя инжекция в глезена, която постепенно убива болката. Двамата са силно благодарни на д-р Лозанов, който впоследствие помага при появилия се втори проблем с прасеца на другия крак. Въпреки че подготовката не протича според плана, а Дейвид залага на по-прости съчетания на споменатите земя и прескок, Хъдълстоун записва трето място в многобоя на силен турнир в Австрия.
 
„Гимнастикът се изгражда в залата, но състезателят – в състезания“. Двамата споделят тази максима, която се оказва решаваща преди началото на Европейското първенство в София.
 
„Направихме две състезания след това в Австрия, които бяха много важни. Защото с гимнастиката той
няма проблем, но състезанието не е гимнастиката в залата. Повлияха му добре.

 
 
На второто състезание му се вдигна самочувствието, след като стана трети в многобоя бихме и австрийци, и унгарци, които направиха силно Европейско. Силни момчета бяха, но това му даде повече самочувствие и влизаше в залата с по-голямо желание. Тренирахме отлично“, категоричен е Игнатов, но тогава съдбата изиграва
нова лоша шега на печелившия български тандем.
 
 
„5 дни преди Европейското първенство той получи проблем с прешлените на гърба и силни болки в гърба. Дори два дни преди шампионата той изобщо не тренираше чак на подиума игра своите
съчетания. Пак се разправяхме с лекари, а по-време на Европейското продължаваше да има болка, макар и по-малко“.
 
И това обаче не спъва Дейвид по пътя му към европейските висини. Той поведе младежкия национален отбор към 12-ото място в отборното класиране, а след това се класира и 12-и в индивидуалния многобой. Най-младият участник впечатли всички и веднага влезе в сърцата на стотици българи, които уважиха турнира при младежите. Двете 5-и места, които постигна на кон с гривни и успоредка, пък бяха черешката на тортата в седмицата, в която цял свят чу за малкия „лъв“ на име Дейвид Хъдълстоун.
 
„На първенството имаше само 4-ма човека в неговата възрастова група, като нито един от тях не записа предно класиране или финал. Това не беше неговото Европейско първенство – неговото е след две години, но показа страхотни умения и беше най-младият участник в два финала. Това е най-големият му успех“, с гордост споделя Игнатов.
 
„Той в продължение на два дена не допусна нито една груба грешка. Може да е имало дреболии, но досега никога не ми е играл така – два цели дни. На самия финал на коня той го изрисува. За мен това беше великолепно. Настрана оставям съдийството, не казвам, че е било лошо, беше съвсем нормално и играем по-слабо съчетание и затова остана 5-и. На следващия финал имаше 2 часа пауза, там допусна
по-сериозна грешка, но въпреки това завоюва и там 5-а позиция. Това е невероятен успех – за него, за цялата ни гимнастика, за треньорския колектив. Старши-треньорът Митев ми даде сериозна подкрепа още през януари, когато ме успокояваше. И той знаеше, че Дейвид ще покаже нещо специално на Европейското“, казва още треньорът.
 
Талантът определено е на лице при Дейвид, но той е едва на 13 години и трябва вече да свиква с напрежението на големите форуми и с факта, че всеки му вещае бляскаво бъдеще, редица медали и успехи близки, ако не и по-големи, от тези на Йордан Йовчев.
 
„Първото състезание в Австрия се бях паникьосал, направих три закъсвания. Но на следващото
състезание си повтарях „спокойно, Дейвид, всичко ще е наред“ и след като отидохме в Австрия за втори път и там ми беше удобно и спокойно“, казва Дейвид.
 
 
А каква роля са изиграли непрестанните викове от публиката по време на турнира?
 
„Беше много яко да играя пред българската публика. Хубаво е, когато българите те подкрепят самочувствието ми определено се повиши, а адреналинът беше много висок“, казва Дейвид с благодарност, която показа още на подиума, изпращайки целувки на публиката след всяко съчетание.
 
„Изтръпнах от радост, когато играх тук. Целувките бяха съвсем спонтанни, инстинктивни. Тя ми повлия много положително. Всичко беше от любов към публиката“.
 
От любов към публиката. Дейвид не просто е щастлив, че играе пред българската публика. „Изтръпнах от радост“. „Адреналинът беше много висок“. Кога за последно чухте толкова ласкави думи от спортист към публиката? А той е едва на 13 години!
 
Днес в Европа вече знаят за едно момче, което всеки ден след училище отива в зала „Раковски“ и тренира неуморно със своя треньор, който е много повече от човека, който го тренира. Дамян е негов житейски учител, който му помага с всяко премеждие в живота. Какъв хубав подарък на съдбата, че ги събра двамата през 2008 година.
 
Днес в Европа вече знаят за едно момче, което едва на 13-годишна възраст показва завидна зрялост и самочувствие, с което пребори младежи, които са готови да се борят за челните места и при мъжете.
 
Днес светът завижда на България, че това момче ще носи слава, медали и радост на цялата българска публика, която тепърва ще заобича още по-силно българския „лъв“ Дейвид Хъдълстоун, който след
няколко години ще ни накара да се питаме не „дали“ ще стигне Йордан Йовчев“, а „кога“.
 
А към 18:00 часа на 29-и май (денят, в който проведох разговора с невероятни тандем) аз получих отговора на въпроса „ще имаме ли друг като Йордан Йовчев в гимнастиката?“. Не, няма да имаме нов или пък втори Йордан Йовчев. Но ще имаме Дейвид Хъдълстоун момчето, родено да бъде „лъв“.
 
 
 
Иво Вецев, sporta.bg
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Назад към съдържанието | Назад към главното меню